Маркъс ГОДУИН*

Става все по-ясно, че олимпийският допингов скандал не е свързан с измамите или с използването на забранени лекарствени средства в спорта, а е част от вихрещата се политическа кампания на Запада против Русия и нейния президент Путин.

Още преди решението на МОК да не налага пълна забрана върху руското участие на Олимпиадата в Рио (както настояваха САЩ и Канада) по тази тема се появиха голям брой отлични анализи. Ще цитирам само един от тях, чиито автор е Пол Крейг Робъртс: "Действията на Вашингтон не са продиктувани от желанието за повече справедливост в спорта. Защото американският елит демонстрира изключително несправедливо отношение към бедните и онеправдани в собствената си страна, а в чужбина не се колебае да причини смъртта на огромен брой хора в името на своите хегемонистични цели, без въобще да се съобразява със суверенитета на държавите и международното право".

Някои вероятно си мислят, че Вашингтон възнамерява да гарантира американската хегемония в спорта със същите средства методи, които използва във външната си политика и се опитва да премахне от пътя си руските спортисти, за да гарантира повече медали за американските им съперници. Не това обаче е реалната цел на водената от Вашингтон антируска кампания. "Допинговият скандал" е част от непрекъснатите опити на САЩ да изолират Русия и да формират в самата нея опозиция на президента Путин. Неслучайно европейците са разтревожени от този американски стремеж за политизиране на Олимпиадата. Както заяви в тази връзка президентът на Европейския олимпийски комитет Патрик Хики: "Въпросът е, кое дава право на САЩ и на канадските антидопингови агенции да изпращат писма с подобни искания и какво право имат те да призовават за изключването на други нации от олимпийското семейство?".

Ако не сте обърнали внимание на това, което се опитват да ни внушават големите западни медии, по-долу ще се опитам накратко да изложа най-важните моменти, които съзнателно биват пренебрегвани или изкривявани от тях, както и от някои западни спортни организации и политици:

- Всички руски спортисти през последните седем месеца бяха проверявани за евентуална употреба на допинг не само от собствената им антидопингова организация, но и от британската, което между другото струва доста пари на руските данъкоплатци. Навсякъде резултатите от тези проверки бяха негативни.

- Тъй нареченият доклад на Световната антидопингова агенция (WADA), в който се твърди, че употребата на допинг от руските спортисти се "финансира от държавата", и който широко се цитира от западните медии, спортните органи и дори от някои спортисти, като сериозно и доказано обвинително заключение, всъщност се базира на показанията на един единствен човек, обявен за издирване в самата Русия по обвинение, че търгува с анаболни стероиди, който демонстрира очевидни признаци на психическо разстройство (включително опит за самоубийство). Както е известно, в момента той се "укрива" в САЩ. В доклада на WADA не се съдържа никакво сериозно доказателство или свидетелство в тази посока. Нито един руски спортист или чиновник в сферата на спорта не беше интервюиран или подложен на кръстосан разпит, да не говорим, че на руснаците не беше предоставена никаква възможност да се защитят и да представят някакви доказателство, противоречащи на отправените им обвинения, което е задължително за всеки справедлив процес.

- Самата обявена (от западните медии) за "смел изобличител" Юлия Степанова и нейният съпруг са изобличени в употребата на допинг, в резултат от което кариерите им рухнаха, поне до момента, когато се включиха в оглавената от САЩ кампания за забрана на руското участие на Олимпиадата в Рио де Жанейро. Всъщност и тримата основни свидетели, на чиито показания се крепи целият доклад на WADA, са изобличавани в миналото именно в употребата на допинг. Освен това, и тримата в момента живеят в САЩ.

Според мен, целият този план - защото действително става дума за план - е бил разработен още през 2014, когато САЩ и ЕС изпаднаха в ярост заради това, че основната цел на организирания от тях преврат в Украйна - овладяването на Крим и на руската военноморска база в Севастопол, която трябваше да премине под контрола на НАТО, се провали. Неговата крайна цел, както и на всички други западни планове по отношение на Русия, беше смяната на сегашния режим в Кремъл. Тоест, намерението беше президентът Путин да бъде свален и заменен със западна марионетка, склонна да предаде руските природни ресурси на западните корпорации, консолидирайки по този начин западната (т.е. американската) доминация в съвременния свят. Очакваше се, че ако на Русия бъде забранено да участва в Олимпийските игри, световно известните руски спортисти, политиците и руската общественост, като цяло, ще обвинят за това президента и правителството. След което в Кремъл ще последва дворцов преврат или пък ще избухне "цветна революция" като онази, организирана в Киев.

На практика, всичко, което САЩ и васалите им от ЕС се опитваха да направят по отношение на Русия, беше свързано именно с тази доминираша цел. Така например, прословутият "случай Магнитски" (руски одитор, арестуван през 2008 по обвинение, че е подпомогнал британския инвестиционен фонд Hermitage Capital Management да не изплати значителните си задължения на руската държава  и умрял по-късно в затвора - б.п.) беше използван за налагането на забрана върху пътуванията на десетки руски държавни чиновници в САЩ заради хипотетичното им участие в смъртта на Сергей Магтински в затвора. Във Вашингтон най-вероятно са разчитали, че тези хора са толкова корумпирани и нелоялни, че ако им бъде попречено да използват своите апартаменти в Манхатън или вилите си във Флорида, те ще изменят на Путин и ще го ударят в гръб. Когато и този план се провали, бяха наложени санкции срещу още по-голям брой руски чиновници, този път уж във връзка със събитията в Крим и Украйна, като им бе забранено да пътуват не само до САЩ, но и в ЕС и Япония.

Всички тези планове се провалиха. Попадналите в "списъка Магнитски" или в забранителните списъци в рамките на кримските и украинските санкции, не само че не измениха на Путин, но и се сплотиха около руския президент. Действително, имаше и критични изказвания, но не заради съпротивата на Москва срещу западния натиск, а във връзка с необходимостта Русия да се подтготви по-добре за отразяването на този натиск.

По същия начин се провалиха и икономическите санкции, наложени на Русия през юли 2014. Този път целта им беше да направят по-труден живота на обикновените руснаци с надеждата, че те ще обвинят за това президента и правителството. Ефектът от санкциите обаче отново се оказа точно противоположния и в крайна сметка те доведоха да обединяването на руснаците около техния президент и правителство. В резултат от това днес Путин е по-популярен отвсякога в родината си.

Предвид всички тези факти, силно се съмнявам, че инициаторите на сегашния "допингов план" все още са разчитали в момента, когато стартира дискусията за забраната на руското участие на Олимпиадата, че това ще доведе до смяна на режима в Русия. Тогава, защо те толкова упорито продължиха да работят в тази посока? Само заради желанието си да нервират руснаците? Възможно е това да е една от причините. Друга причина със сигурност е стремежът да се съхрани контролът на Запада над ръководните органи на международното спортно движение.

Поне според мен обаче, ключовият мотив е бил да се попречи на Русия да подобри своя международен имидж, благодарение на спортните си успехи в Рио. Ако Олимпийските игри се провеждаха в някоя развита западна държава - където мнението на мнозинството хора се формира от големите медии - руският отбор ней-вероятно би се сблъскал с изключително враждебно посрещане. Аз самият бях свидетел, че непосредствено след съобщението, че няма да има пълна забрана за руското участие на Олимпиадата, неколцина журналисти от BBC обсъждаха съвсем открито именно подобно развитие. И след като това не се случи, инициаторити на тази "стратегия" преминаха към "аварийния план", включващ злепоставянето на отделни ключови руски спортисти, обвинени - вече по време на самите Олимпийски игри - в употребата на допинг. Подобна нагла политическа намеса е съвършено безпрецедентна в историята на съвременното олимпийско движение, поне от времето на организираните от нацистко Германия Олимпийски игри преди 80 години. Случващото се е далеч по-разрушително от предишните бойкоти и демонстрира цялата дълбочина на моралното, духовно и интелектуално падение на Запада. Шокиращо е, че дори някои западни спортсмени допуснаха имената им да се появят под редица, публикувани от големите медии статии, пълни с расови предразсъдъци, измислици, изкуствено раздухвани слухове и стереотипи.

Олимпийските игри в Бразилия продължават, но те вече бяха опетнени и макар че основните им жертви очевидно са руските спортисти и параолимпийци, истината е, че в основата на всичко това са Съеденените щати. А големият въпрос днес е, дали олимпийското движение ще съумее да оцелее след тази целенасочена атака срещу него, в чиято основа е проклятието на дискриминацията и геополитиката?

* Авторът е британски експерт по проблемите на Русия и постсъветското пространство, анализатор на The Duran Group PLC

Превод Нако МИНЧЕВ